Минко Занковски не може да бъде забравен!

dsc_287010 години след като него го няма, ученици и преподаватели от Училището за планински водачи в Черни Осъм се събраха на 17.11 и си спомниха за алпиниста, патриота, планинския спасител, бунтовния черноосъмец, директора, приятеля, човека. Излъчени бяха кадри от върховете, на които е бил. Връчена бе, учредената преди 5 години почетна награда „Минко Занковски“ на хора , които работят и помагат за издигане авторитета на училището. Нейни носители този път са Мартин Маровски –преподавател и Благовест Ангелов – бивш възпитаник от първия випуск, които изградиха катерачна стена в салона на училището-безвъзмездно.
За него средно положение и полуистини нямаше, а огромно уважение и отговорност. Макар, че не всички го познават, спомените, историите с него и за него се разказват, слушат, предават се с интерес, уважение и страхопочетание.
С изпълнението на „Песен за Черни Осъм“, „Песен за Рила“ и „Планинарю смел“ от вокална група „Балканско ехо“ – с ръководител Юлия Тодорова, бе открит VІ фестивал на любителски планинарски филм „Под небето на Амбарица“.
dsc_2871В залата освен ученици – бивши и настоящи присъстваха г-н Кирил Захариев – кмет на Черни Осъм; г-н Николай Малчев – председател на КООП „Обнова“; планински спасители от ПСС гр.Троян; много планинари и жители на Черни Осъм.
В програмата бе включен филм на Мартин Маровски „Гранитни Алпи“; на Боян Петров – „Скритият връх“ и няколко филмчета от нашия балкан „Под връх Купена и Амбарица“- есен и зима. Но най-голям интерес предизвика презентацията и разказа на г-н Иван Мутафов за Непал и връх Канчанджонга. Иван Мутафов сподели, че е болен от болестта „Хималаи“. Преди 30 години е бил за първи път и днес един месец след завръщането си, продължава да боледува.
Станахме свидетели на един вълнуващ, изпълнен с интересни моменти от пътуването, разказ. Чухме къде живеят, с какво се хранят, какво пият, как прекарват времето си тези хора. Научихме за ревността на богинята, която не допуска присъствието на жени в този район или ги наказва. Гледахме и слушахме музиката на света, която ни направи свидетели на един далечен и непознат свят.
Гордеем се, че познаваме Мутафа, който не спира да мечтае, да крои планове и да вярва, че „Животът е едно безкрайно пътешествие“.
Традицията продължава, докато има хора, на които Минко Занковски завеща любовта към свободата и планината.

dsc_2875

Сподели
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com