Една искрена изповед … За предизвикателството да бъдеш себе си На редакционния мейл получихме откровения за живота на едно младо момиче, публикуваме го без намеса от наша страна

• Tweet

Едно от най-големите предизвикателства в живота е да бъдеш себе си … Не е важно колко имаме, какво имаме и как сме го получили, защото в крайна сметка, всеки получава това, което е заслужил. Оглеждайки се около себе си, аз не виждам Земният Рай… Вместо това се сблъсквам с объркан свят – измислен живот, свят на омраза, завист и ненужна болка. Всеки на днешно време се стреми да бъде измислен някой.. Наистина ли е толкова важно да бъдем зли, за да получим фалшиво уважение и това да задоволи егото ни… Не живеем ли единствено чрез постъпките си? Не вярваме ли, че искреността и състраданието да творим красота и да дарим частица от себе си, за да е щастлив и другия и така да допринесем за изграждането на един чисто нов, но вече по-добър живот. Красотата е изкуство, което не всеки може да овладее – едни я приемат за даденост, втори злоупотребяват с нея, а трети дори не я забелязват. Красотата не е в дългата коса, слабите крака и съвършените зъби. Красотата е в лицето, което плаче, а после се смее… тя е в линиите, които времето чертае по лицето… тя е в разцъфтяването на първото клонче прасковен цвят, в песента на красивия славей, кацнал на клона до прозореца. Тази искрена и чиста красота се крие в искрената усмивка, търсената от всички красота е низ от добрини… Уви всички сме смъртни, но защо винаги забравяме, че сме само гости на таз земя… имаме само един живот и цяла вечност тишина и мрак. Само онзи, който е изпадал в най-дълбоката бездна може да различи истинското щастие… Отправям апел към всички вас! А именно – не обезценявайте случайностите, защото понякога тази случайност може да се окаже най-красивата реалност. Понякога ни е страх от тази случайност, страх ни е да повярваме в нея, да рискуваме с нея и да се борим за нея, и … знаем, че тази малка случайност е шансът ни. Тоза единствен шанс, който адски много желаем, но сме на път да изгубим заради страха, ината или хорското мнение. На свой собствен гръб изпитах най-голямата болка. Бях на път да рухна и да изгубя себе си , но и да унищожа и малкото добро, което ми бе останало… стигнах дъното и вкусих от отровата, която бавно ме убиваше, и в този миг Бог ми изпрати ангел, който ми припомни колко красив е животът и колко много ми остава. Призовавам ви: Бъдете добри – правете добро, обичайте живота и той несъмнено ще обикне вас, защото всеки носи в душата си безценно богатство – открехната вратичката и магията започва … Автор: Деница Младенова