Да си пожелаем достатъчно …
Неотдавна, в коридора на клиниката,дочух мой пациент, адвокат и дъщеря му да си говорят, преди да се разделят. Той е на хемодиализа от години, а тя заминаваше да учи в чужбина (както научих след това). Стоейки близо до входа, тя каза: „Татко, животът ни заедно беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко“. Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който стоях аз. Видях, че искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
– Докторе, казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм – и с това нахлуха спомените за загубени роднини и близки, починали пациенти и преминали любови. Заседна ми шибаната буца.
Съзнавайки, че дните му са преброени, направих всичко възможно да му кажа лице в лице, че не бива да се предава. Знаех какво изживяваше той.
– Извини ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Болен съм, а тя заминава много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той. Замълчах, а след това попитах:
– Докато се сбогувахте, дочух че каза ‘Желая ти достатъчно’. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Млъкна, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме ‘Желая ти достатъчно’, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно ‘Здравей!’, за да ти дадат сили за последното’Довиждане!’ Просълзи се и тръгна към хемодиализната зала.
Замислих се. Тогава си дадох сметка, че много бързаме, да му е*а майката и трябва да понамалим малко темпото, за да се насладим на това, което е около нас и хората, които ни заобикалят. Желая ви достатъчно!!!
P.S. Тези, които ме познават, знаят, че извън работата съм малко джаста- праста и много, много не се впечатлявам от злободневните неща, обаче тези думи ми навлезнаха и просто реших да ги споделя. Аре, хубав ден от мен!
…подслушано от Д-р Николай Клинкачев
