„Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя – губя само мене си.“ Или Манифестът на една бивша емигрантка

• Tweet

Карам по същество. Ще започна с извинение за подлата провокация, която пуснах преди балотажа за кмет. Приканих всички да саботират изборите, като гласуват с невалидни, орисувани и/или изписани с дивотии бюлетини – под предлог, че ако се съберат достатъчно такива, гласуването ще бъде занулено. Пратих доста народ за оранжеви сливи, но поне се позабавлявахме. Да, излъгах Ви*. Съзнателно и без да ми мигне окото! Положението е отчайващо и аз прибягнах до отчаяни средства.

Отчайващо е да гледам отново обречените Ви лица и апатичните Ви жестове, докато влизате и излизате от избирателните секции. Още по-ужасно е да слушам за пореден път как ще си останете вкъщи и даже няма да отидете да гласувате, защото е безсмислено. Защото на 20 години вече сте решили, че животът и мечтите Ви нямат смисъл.

Ужасно е човек да умре преди да е спрял да диша.

Най-ужасно от всичко е това, че дори измежду съпартийците и най-близките ми хора, никой не си направи труда да потвърди, отрече или провери публикуваната от мен информация. Ловеч спи. И сънува комунистическото ни светло бъдеще, в минало неосъществимо време.

Истината е, че поне в близките 10-20 години това няма да се промени. Нито в Ловеч, нито в България. Властта ще остане в ръцете на едни и същи сребролюбци, сменящи цветовете и партийната си принадлежност както им е угодно; ще слушаме едни и същи високопарни изявления с привкус на тунясал шербет от едни и същи безсрамни плазмодии, хронично самозабравящи се в опитите си да се разпореждат с целия Млечен път; ще издържаме цяло стадо алчни, празноглави некадърници, които ще крадат за сметка на деца, пенсионери и инвалиди; и ще си плащаме за това, което няма да ни се полага дори и по закон. Затова утре поредният абитуриент ще стегне куфарите и ще бяга колкото му държат краката и без да се обръща.

Бягайте! Никой няма право да Ви вини или да Ви търси отговорност за това, че сте избрали по-цивилизован и уреден живот, вместо да си трошите нервите и да се борите с вятърни мелници. И аз някога направих същия избор. Напълно нормално и логично е човек да остави задушаващото балканско блато пред безбройните пътища към бреговете на западните примамливи лагуни. Само луд би се поколебал!

А ние, лудите, оставаме тук. Ще пускаме провокации, ще разлайваме кучетата, ще бъдем трън в петите и киселини в стомасите на наглите, дебелокожи крадци и пиявици. Ще бъдем идеалисти и ще намираме начини да живеем по собствени правила – напук на всеобщата апатия и безхаберие. Не защото е лесно или чудесно, а защото това, от което сме направени, не може повече да бяга и да си затваря очите, докато се отричаме от корените си, изоставяме близките си и предаваме себе си. Да си съберем багажа е лукс, който не можем да си позволим.

Имаме план. Имаме идеи. Имаме цел. И имаме само един избор – да следваме ехото от собствения си глас, където и да ни отведе. Да се борим всеки ден, за да останем спокойни, здравомислещи и верни на себе си; имунизирани срещу ширещата се простотия, наглост и дребнавост. И когато ни се струва, че губим битката, да я започнем отначало – с удвоени сили и увереност, сякаш никога нищо не сме губили. Защото ни пука.

Хепиендът със залеза и мацката не е гарантиран (както и всичко останало). Всъщност, няма изгледи да постигнем кой знае какво. Още по-трудно е, защото най-смислените хора рано или късно избират еднопосочния билет. И това е още един повод да тъчем все по-усърдно. За да им дадем причина един ден да се върнат. На останалите – да не заминават.

Ако спечелим – печелим за цял народ. Каквото и да изгубим – няма да сме изгубили себе си. Също както Апостолът някога – ще се преоткрием в своите корени, дух и народност.

*Изборен Кодекс, Глава 11, Раздел I., Чл. 246.(6) „На втория тур на изборите за избран се смята кандидатът, получил най-много действителни гласове. При равен брой гласове няма избран кмет и президентът на републиката по предложение на Централната избирателна комисия насрочва нов избор за кмет.“